Текст:
Екатерина Гаджева е еколог по професия и поет по душа. Стиховете са нейното бягство от сивотата на деня, нейният порив към красотата, към светлото в човека. Казват, че поезията е огледало на душата, а нейната, като фина мембрана резонира с човешката болка и радост, претворявайки ги в изкуство. Издигнала се над злободневието и пошлостта, Екатерина избира да вижда чудото в живота и тихичко ни напомня: Духът е храм и имаме крила.
Феникс
Не позволявай нищо да те угаси,
макар и непрогледен да е мракът,
дори да няма никакви звездии тъмна нощ зад ъгъла да чака.
Дори и да е трудно, да боли,знай, огънят не бива да догаря.
Не давай на света да те сломи,
не се превръщай в пепел след пожара.
И нека пламъкът, запален в теб,
не прегори – угасваща жарава.
Човекът става истински човек,
когато в мрака светлина раздава.
Информация за авторката:
Екатерина Гаджева е родена в Белоградчик, града на скалите, но живее в Смолян. По образование, професия и призвание е еколог, а по душа – поет. Заема отговорни административни и обществени постове, но открива баланс чрез общуване с природата, с близките си хора и с хубавите книги. Като непоправим оптимист, вярва в доброто и със стиховете си рисува свят на красота и споделена човечност. Веруюто й е простичко: „Работя, радвам се, творя, превръщайки живота в чудо“.
Отзиви
Все още няма отзиви.