Мики Брамър

Лесно е да идеализираш пътя, по който не си поел. – Мики Брамър

Като дула на умиращите, Клоувър – героинята на този нетипичен роман – знае всичко за съжаленията. За пропуснатите шансове. Нещо повече: събира последните думи на своите клиенти в три тетрадки: СЪЖАЛЕНИЯ, СЪВЕТИ и ПРИЗНАНИЯ.

От самото начало на работата ми като дула на умиращите следвах ритуала да записвам последните думи на клиентите си. Бях забелязала, че те изпитват нужда да кажат нещо съществено в миговете преди смъртта, сякаш осъзнаваха, че това е последната им възможност да оставят следа. Думите им влизаха в три категории: неща, които биха желали да са направили по различен начин; неща, които са научили в живота си; и дълго спотаявани тайни. Колекционирах последните им думи с чувството, че изпълнявам свещен дълг – особено когато в стаята бяхме само аз и умиращият.

Всеки от нас носи съжаления за някои свои решения, за пропуснати възможности, за нереализиран потенциал. Тази книга ми припомни истини, които в забързаното си ежедневие бях позабравила. За това, че утрешния ден не ни е гарантиран. Че не можем да отлагаме мечтите си, защото един ден може да е вече късно. Припомни ми и най-често съжаление на онези, които вече се взират във вечността:

Съжалявам, че не им казах колко много ги обичам.

Самата Клоувър е много необичайна героиня. Тя знае всичко за скръбта. За самотата. Преживяла е толкова загуби, че може лесно да разбере и съпреживее чуждата болка. Осъзнала е, че:

Скръбта никога не изчезва. Някой беше казал, че е като чанта, която винаги носиш – в началото е голяма колкото куфар, а с годините може да се смали до размера на дамска чанта, но никога не я оставяш.

Проумяла е дори смъртта. Това, което не разбира, е животът.

Само че идва момент, когато трябва да престане да бъде свидетел и утешител на чуждата болка и да се вгледа в своята. Защото какъв смисъл има да трупаш мъдрост, ако не я приложиш на практика. А и, както казва  дядо ѝ:

Вместо да се фокусираш върху всичко, което вече се е объркало, помисли коя е следващата правилна стъпка напред, за да придвижиш нещата в положителна посока.

Дошло е време да стане главен герой в собствения си живот. Защото вече знае, че страхът е основният виновник за неизживения живот. Безброй възможности я чакат: за приятелство, за пътешествия, за любов…, ако само се осмели да излезе от затвора, който сама си е изградила и да последва съвета на една от клиентките си:

Не позволявай на най-хубавите моменти в живота да те подминат поради страх от неизвестното. Бъди предпазливо безразсъдна.

А когато направиш първите правилни стъпки, пътят се появява. Краят на историята зависи от нас. А Клоувър вече е научила най-важното:

Тайната на красивата смърт е да живееш красив живот. Да отвориш сърцето си. Да позволиш да бъде разбито. Да поемаш рискове. Да правиш грешки.